Марко Рубио е дистанцирал САЩ от руския мирен план в разговор със сенатори.

Сенатор Майк Раундс отговаря на репортерски въпроси в метрото на Капитолия, 20 ноември 2025 г.
📸 Снимка: Mariam Zuhaib/AP

🇺🇸🤝🇺🇦 Американски сенатори разсеяха неяснотите около предложението за мирен план за Украйна, като споделиха, че са получили уверение лично от държавния секретар Марко Рубио, че документът изобщо не отразява позицията на администрацията на Тръмп.

По думите им Рубио им се е обадил по време на своя полет към Женева, където ще се срещне с представители на Украйна, докато сенаторите присъствали на Международен форум по сигурността в Халифакс. По време на разговора Рубио ги е уверил, че става дума за руско предложение, а не за американска инициатива.

„Той ни го каза съвсем ясно – ние сме обикновени получатели на предложение, което е връчено на един наш представител. Това не е наша препоръка. Не е наш мирен план. Това е предложение, което сме получили и като посредници сме го предали напред, но не сме го пуснали публично, а беше изтекло“, изтъкна Майк Раундс, републикански сенатор от Южна Дакота.

Изявлението на пресконференция в Халифакс се явява пълен обрат на епизод, доминирал новинарските емисии през цялата седмица и предизвикал истинска паника в дипломатическите среди. Изтичането на документа доведе сериозни въпроси в Киев, Вашинтон и Брюксел относно това дали администрацията на Тръмп не е застанала зад план, изгоден за Кремъл.

Рубио е дал уверения на сенаторите, че не му е известно президентът Доналд Тръмп да е обмислял прекратяване на споделянето на разузнавателни данни и военна помощ, в случай че Киев отхвърли условията.

„Той ми каза, че не знае за подобна заплаха. Целта беше след като планът вече е бил дискутиран публично в медиите, да дадем възможност на украинците да отговорят“, добави Раундс.

Американските законодатели разказаха, че сами са поискали разговора, след като били загрижени относно съдържанието на предложението и чули как световни лидери го критикуват остро. Рубио се съгласил да им обясни ситуацията и им дал разрешение да предадат какво точно им е казал.

Днес предстои да се проведе среща на украински представители с държавния секретар Рубио, министъра на армията Дан Дрискол и специалния пратеник на Белия дом Стив Уиткоф в Женева, след което да бъде проведена среща с руска делегация. Държавите в ЕС побързаха да изпратят свои пратеници, за да влияят върху преговорите.

Съветници по националната сигурност от Франция, Германия и Италия също се очаква да играят ключова роля, докато лидерите на 27-те държави от ЕС подготвят предложение. Американският (а реално руски) документ вече беше отхвърлен от мнозина за напълно неприемлив.

Сенатор Джин Шахийн, демократ от Ню Хемпшър, която също участва във форума в Халифакс, заяви, че планът съдържа елементи, които нито Украйна, нито страните-членки на НАТО някога биха приели, включително ограничения върху разширяването на НАТО и размера на украинската армия.

„В този план има толкова много напълно неприемливи неща. Ако изобщо ще се водят истински преговори, които наистина да доведат до мирен договор между Украйна и Русия, той трябва да изглежда съвсем различно“, каза тя.

Конгресмени осъдиха решението на Пентагона да изтегли войници от Румъния

Американски военнослужещи и във 2-ра бригадна бойна група, 101-ва въздушно-десантна дивизия, разположиха гаубица във авиобаза Михаил Когълничану, Румъния, 1 май 2025 г.
📸 Снимка: Nathan Arellano Tlaczani/U.S. Army

🇺🇸🇷🇴 Майк Роджърс и Роджър Уикър, председателите на Комисията по въоръжените сили в Камарата на представителите и Сената на САЩ, осъдиха решението за намаляване на военното присъствие в Румъния, определяйки го като „едностранно и неподготвено“.

В съвместно изявление те посочиха, че са против прекратяването на ротацията на американската армейска бригада, разположена в страната, и са поискали разяснения как ще бъдат компенсирани последиците от това решение.

Командването на американската армия в Европа обяви, че 2-ра бригада на 101-ва въздушно-десантна дивизия няма да бъде заменена след приключване на своя 9-месечен престой в Румъния, както и други страни от Черноморския регион.

Изтеглянето е част от новия стратегически фокус върху вътрешната сигурност и съперничеството с Китай в Тихоокеанския регион, въведени от министъра на отбраната Пийт Хегсет

Двамата конгресмени подчертаха, че решението е било взето без да бъдат проведени консултации с Конгреса, въпреки приетите закони, които изискват такива промени да минат междинна оценка и да се извършват в координация с военните командвания.

„Не можем да приемем промени в структурата на военните, извършени без задълбочен анализ и съгласуване с Конгреса“, заявиха Роджърс и Уикър. Те определиха Румъния като „силен съюзник“, който инвестира значителни средства в отбраната и освен това поема политически и икономически рискове, за да приюти американски сили и е домакин на база на НАТО.

Роджърс и Уикър алармират, че редуцираното присъствие може да насърчи по-нататъшната руска агресия, особено след като Букурещ разкри, че руски дрон е навлязъл във въздушното пространство на страната през септември и е останал там за период от 50 минути.

„Решението изпраща погрешен сигнал към Москва в момент, когато президентът Тръмп се опитва да притисне Путин към траен мир в Украйна“, заявиха те.

Министерството на отбраната на Румъния потвърди, че около 1000 американски военнослужещи ще останат в страната, посочвайки„част от новите приоритети на президентската администрация“.

Сенатор Линдзи Греъм с нов законопроект срещу Русия и търговските ѝ партньори

🇺🇸⚔️🇷🇺 Американският сенатор от Републиканската партия Линдзи Греъм обяви нова законодателна инициатива, насочена към икономическата изолация на Русия и страните, продължаващи да търгуват с нея. Изказването му беше направено по време на съвместен брифинг с държавния секретар Марко Рубио в рамките на неформалната среща на външните министри на НАТО в Турция.

„Русия на Путин си играе със световната сигурност и това трябва да спре. Имам над 70 съвносители на законопроекта, налагащ нови санкции на Москва ако не промени курса си. Освен това, поставяме мита на държави, които продължават да купуват руски петрол, газ и други стоки. Достатъчно е“, заяви Греъм.

Проектозаконът включва две ключови мерки:

• Засилени санкции срещу Русия, ако тя продължи с военната си агресия и подривна дейност;
• Въвеждане на наказателни мита върху внос от трети страни, които продължават да купуват руски енергоносители и суровини.

С тази стъпка сенатор Греъм се опитва да удари не само пряко руската икономика, но и да оскъпи цената на търговията с Русия за онези държави, които отказват да се включат в западните санкции. Според него, Руската федерация все още финансира военната си кампания в Украйна с приходите от продажба на петрол и газ, като тези канали се използват и за стратегическо сближаване със страни извън НАТО.

Вашингтон и съюзниците му многократно са изразявали тревога, че въпреки въведените режими на санкции, Кремъл продължава да намира търговски партньори, които да поддържат икономиката му. Новият законопроект има за цел да обезкуражи такива сделки, като направи икономическата цена за неучастие в санкциите значително по-висока.

Коментарите на Греъм отразяват все по-популярното мнение сред американските законодатели, че енергийният сектор остава главната опора на руската военна машина. В тази връзка, инициативата му се стреми не само към засилване на прякото въздействие върху Москва, но и към налагане на по-широк глобален консенсус за икономическа изолация на Кремъл.

Законопроектът предстои да бъде разгледан в Сената, където очакванията са той да получи сериозна подкрепа както сред републиканците, така и сред част от демократите, на фона на задълбочаващото се противоречие между Русия и Запада.

Доналд Тръмп и Пийт Хегсет обещаха бюджет за отбрана в размер на 1 трилион долара.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп говори заедно с министъра на отбраната Пийт Хегсет в Овалния кабинет на Белия дом във Вашингтон, окръг Колумбия, на 21 март 2025 г.
📸 Снимка: Anna Moneymaker/Getty Images

🇺🇸 Президентът на САЩ Доналд Тръмп и министърът на отбраната Пийт Хегсет обещаха в понеделник предложение за първия по рода си отбранителен бюджет в размер на 1 трилион долара – рекордна сума за въоръжените сили на страната.

По време на пресконференция с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, Тръмп заяви, че предстоящият бюджет ще е „в порядъка“ на 1 трилион долара – сума, която би означавала голямо увеличение спрямо финансирането от 892 милиарда долара, което Конгресът отпусна тази година за национални отбранителни програми, сред които бюджета на Пентагона, развитие на ядрено оръжие и програмите за сигурност в други агенции.

Всичко това идва в момент, когато въоръжените сили се стремят да намалят своите индивидуални бюджети с 8 процента и да пренасочат средствата към усилия за модернизация. Хегсет планира още съкращения на десетки хиляди цивилни служители на Пентагона по света, докато започва работа по очакваното преструктуриране, вероятно включващо консолидация на базите в страната и чужбина.

Техните изявления предизвикаха всеобща изненада, тъй като представянето на федералния бюджет се очаква чак в края на май. Тръмп не уточни дали тези 1 трилион долара ще са изцяло за Пентагона или ще обхващат целия национален бюджет за отбрана, включващ и други агенции. Но и без това се очакваше, че разходите за националната отбрана ще надхвърлят 900 милиарда долара в предстоящия бюджет.

„Никой не е виждал нещо подобно“, каза Тръмп пред репортери. „Трябва да изградим нашата армия, и сме много внимателни към разходите, но армията е нещо, което трябва да изградим, трябва да сме силни, защото навън има много зловредни сили“, обобщи той.

Отделно от това, републиканците в Конгреса планират междинно увеличение в бюджета за отбрана в размер на 150 милиарда долара като част от усилията на партията за увеличаване на разходите за армията и намаляване на данъците. Законодателите още не са постигнали съгласие за окончателна сума. Сенатът настоява за 150 милиарда, докато републиканците в Камарата на представителите предлагат 100 милиарда, въпреки че Министерство на отбраната вероятно ще може да изразходи тези допълнителни средства в рамките на десетилетие.

Русия е загубила над 4000 танка в Украйна, според американското разузнаване.

Генерал Кристофър Каволи, началник на Европейското командване на САЩ и върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа, говори по време на пресконференция в щаба на НАТО в Брюксел, януари 2024 г.
📸 Снимка: Virginia Mayo/AP

🇺🇸⚔️🇷🇺 Русия е загубила повече от 4000 танка от началото на пълномащабната инвазия срещу Украйна през февруари 2022 г. Това заяви генерал Кристофър Каволи, началник на EUCOM, Европейското командване на САЩ, който разкри цифрата в четвъртък на своето изслушване пред комисията по въоръжените сили на Сената.

„Руснаците са загубили повече от 4000 танка, което е почти целият инвентар на танковия корпус на Съединените щати“, заяви генерал Каволи. Той описа интензивността на продължаващия конфликт като „вдъхващ страхопочитание“, подчертавайки неговия изключителен мащаб и обхват.

Войната, първоначално замислена от Москва като бърза операция, се превърна в продължителен и изключително тежка въоръжена конфронтация. Очакването на Русия за светкавична победа срещу по-малкия ѝ съсед вместо това доведе до колосални загуби и проточил се конфликт.

На изслушването генерал Каволи обърна внимание и на опасенията за потенциалните последици от намалената подкрепа за Украйна. „Това очевидно ще има бърз и пагубен ефект на способността им да се сражават“, предупреди той.

Той припомни, че Киев разчита в голяма степен на американската подкрепа, особено що се отнася до противовъздушна отбрана за спиране на руските ракетни атаки. Освен това разузнаването на Съединените щати играе жизненоважна роля за насочване на украинските атаки срещу руските командни центрове и линии за доставки.

Предупреждението идва на фона на продължаващ политически дебат във Вашингтон по темата за военната и разузнавателната помощ за Украйна. По-рано тази година администрацията на Тръмп временно прекрати подкрепата след напрегнатата размяна на реплики между него и украинския президент Володимир Зеленски в Белия дом.

Думите на Каволи подчертават стратегическото значение на продължаващата американска помощ за украинската отбрана, като в същото време илюстрират тежките жертви, понесени от руските въоръжени сили за тези малко над три години от началото на инвазията.

Посланикът на Тръмп в НАТО обеща да работи за укрепване на Алианса.

🇺🇸 Номинираният от Доналд Тръмп за посланик на САЩ в НАТО, Матю Уитакър, обеща във вторник да укрепи Алианса и заяви, че президентът на страната остава ангажиран с военния пакт.

„Ако бъда потвърден, ще работя неуморно за укрепване на алианса, за гарантиране на сигурността на американския народ и за поддържане на ролята на нашата страната като лъч на свободата“, заяви Уитакър на изслушването си за потвърждение пред комисията по външни отношения на Сената.

„Президентът Тръмп беше ясен. САЩ остават ангажирани с НАТО и с мира чрез сила“, каза той.

55-годишният Уитакър, адвокат с малък опит във външната политика, е работил в Министерство на правосъдието по време на първия мандат на Тръмп, включително три месеца от края на 2018 г. до началото на 2019 г. като действащ главен прокурор.

Очаква се той да бъде приет, тъй като мнозинството в Сената е контролирано от републиканците.

Неговите думи идват на фона на напрежението около очевидното залитане на Тръмп спрямо Русия от началото на втория му мандат в Белия дом през януари, шокирайки традиционните съюзници на НАТО в Европа и оставяйки Украйна все по-уязвима, докато се бори с руска инвазия.

Тръмп също поиска европейските членки на НАТО да увеличат разходите си за отбрана, като се има предвид, че европейските държави харчат средно под указанията на НАТО за 2% от БВП, докато Съединените щати финансират близо две трети от военния бюджет на НАТО.

Тръмп призова останалите страни-членки да отделят 5% от БВП за отбрана, което е много повече, отколкото харчи Вашингтон. Освен това той заяви, че не е сигурен, че Вашингтон трябва да харчи нещо за НАТО, което доведе до спекулации, че може да изтегли страната от пакта, въпреки закон на САЩ, който забранява на който и да е президент да прави това едностранно.

Уитакър каза, че ако бъде потвърден, той ще посети всеки член на НАТО в рамките на първите 30 дни, за да обсъди искането на Тръмп всеки член да харчи 5% от БВП за отбрана.

„Вярвам, че едно стабилно НАТО ще продължи да служи като основа на мира и просперитета, но неговата жизненост се основава на това всеки съюзник да даде своя справедлив дял, като развива нашите икономики и инвестира в нашата обща отбрана“, отбеляза той.

Тръмп спря военната помощ на САЩ за Украйна в понеделник, а на следващия ден Зеленски каза, че съжалява за сблъсъка и иска да „оправи нещата“ и изяви своята готовност да подпише сделка, даваща на Съединените щати достъп до украинските минерали, които той беше оставил на масата, когато се отказа от посещението си във Вашингтон след спора с Тръмп.

Зеленски се срещна с двупартийна делегация от Сената на САЩ.

🇺🇦🤝🇺🇸 Володимир Зеленски се срещна с двупартийна делегация от Сената на САЩ по време на визитата си във Вашингтон. На нея беше обсъдено продължаването на военната помощ за Украйна и значението на надеждните гаранции за сигурност.

„Важно посещение в Америка. Срещнах се с двупартийна делегация на Сената на САЩ във Вашингтон. Продължаващата военна помощ за страната ни и съответните законодателни инициативи, среща с президента Тръмп, усилията за постигане на справедлив и траен мир, нашата визия за прекратяване на войната и значението на надеждните гаранции за сигурност бяха основните теми на нашите разговори“, написа украинският президент.

Зеленски благодари за непоколебимата двукамарна и двупартийна подкрепа за Украйна през трите години на пълномащабна руска агресия.

Съветникът на ръководителя на президентската канцелария Михайло Подоляк съобщи, че подписването на споразумение със Съединените щати за редкоземните метали трябва да помогне за увеличаване на доставките на оръжие за Украйна.

Джон Тюн: Администрацията на Тръмп се нуждае от пространство, докато търси решение.

🇺🇸🤝🇺🇦 Джон Тюн, лидер на републиканското мнозинството в Сената на САЩ и поддръжник на помощта за Украйна по време на войната, заяви, че администрацията на Тръмп се нуждае от пространство, докато търси решение.

„Президентът говори за себе си“, подчерта той относно изострената реторика на президента Тръмп спрямо Зеленски. „Това, което искам да видя, е мирен резултат.“

Коментарите му идват на фона на започналите преговори между САЩ и Русия за прекратяване на агресивната война, която последната започна срещу Украйна през февруари 2022 г.

„Диктатор без избори, Зеленски по-добре да действа бързо или няма да му остане държава“, написа Тръмп в Truth Social в сряда, намеквайки за състоянието на военно положение в Украйна, по време на което не могат да бъдат проведени нови избори. Ден преди това американският президент обвини Зеленски за войната.

На проведената по-рано днес пресконференция на ръководството на републиканците в Сената Тюн беше запитан от репортер на CNN за това, че президентът приписва вината на Украйна.

„Притеснявате ли се изобщо от реториката на президента, който обвинява Украйна за започването на войната и призовава за избори в Украйна, което е това, за което призовава Владимир Путин?“ попита той, но същевременно отбеляза, че Тюн е подкрепил предоставянето на помощ за Украйна в продължаващата война.

„Това, което подкрепям, е мирен изход и резултат в Украйна. И мисля, че сега администрацията, президентът и екипът му работят, за да постигнат това“, заяви Тюн в опит да избяга от въпроса, но друг репортер все пак му зададе директен въпрос за диктаторския коментар на Тръмп.

„Бихте ли нарекли украинския президент Зеленски диктатор, както направи президентът Тръмп?“, попита тя.

„Както вече казах, президентът говори сам за себе си. Това, което искам да видя, е мирен резултат. И мисля, че в момента се водят преговори. Нека да видим докъде ще доведе това. Надяваме се, че ще стигнем до резултата, който всички искаме да видим”, отговори той.

Пийт Хегсет беше подложен на остри критики в Сената.

🇺🇸 Пийт Хегсет, избраник на Доналд Тръмп за министър на отбраната, беше подложен на критики по време на днешното си изслушване в Сената за своето утвърждаване на поста.

44-годишният бивш журналист на Fox News е една от най-спорните личности, номинирани някога за шеф на Пентагона.

Хегсет се обяви против инициативите за многообразие, равенство и приобщаване в армията. Освен това той изрази съмнение дали сегашният председател на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ не е назначен на длъжността само защото е чернокож.

Преди да бъде номиниран, той беше един от най-гласните противници на включването на жени в изпълнението на бойни задачи.

"Господин Хегсет, не смятам, че сте достатъчно компетентен за огромните изисквания на тази длъжност", заяви сенатор Джак Рийд, който е най-високопоставеният демократ в сенатската комисия по въоръжените сили, и дори заяви, че Хегсет няма "характера и уравновесеността", необходими да ръководи американската отбрана.

Някои епизоди от миналото на Хегсет също будят безпокойство сред сенаторите, сред които съмнения за сексуално посегателство от 2017 г., които не довеждат до повдигане на обвинения, както и обвинения в прекомерна употреба на алкохол и лошо управление на финансите във ветерански организации.

"Предизвикателството пред министъра на отбраната е да премахне политическата партизанщина от армията", заяви Рийд, като обвини Хегсет, че планира да увеличи, вместо да намали политизацията във въоръжените сили. "Това е обидно за мъжете и жените, които са се клели да не се водят от политически пристрастия при изпълнението на дълга си към Конституцията."

Въпреки силната подкрепа на републиканците на Тръмп успехът на Хегсет вероятно ще зависи до голяма степен от резултатите на изслушването му от сенатската комисия по въоръжените сили.

От своя страна Хигинг обеща да върне "воинската култура" в американската армия.

"Когато президентът Тръмп ме избра за този пост, основната задача, която ми възложи, беше да върна воинската култура в Министерството на отбраната", подчерта той във встъпителното си слово. "Ние не сме републиканци или демократи – ние сме американски воини. Стандартите ни ще бъдат високи и те ще бъдат еднакви, а не справедливи, това е съвсем различна дума"

При инцидент от 2021 г. той е определен като "вътрешна заплаха" от свой колега в Националната гвардия на САЩ заради татуировките си. Хегсет заяви, че това е причината да не бъде допуснат да охранява встъпването в длъжност на президента Джо Байдън.

"Не можем да имаме министър на отбраната, чиито колеги военнослужещи се чувстват достатъчно притеснени, че да го докладват като потенциална вътрешна заплаха", отбелязва сенаторката от Демократическата партия Елизабет Уорън в свое обръщение към Хегсет преди изслушването.

Номинациите за постове в правителството на Съединените щати почти винаги получават одобрение от Сената, тъй като ако някоя кандидатура се окаже прекалено спорна, тя веднага бива оттеглена и заместена с друга. Последният случай, в който Сенатът отказва да утвърди номиниран за министър, е от далечната 1989 г., когато предложеният за министър на отбраната сенатор Джон Тауър е разследван за пиянство и непристойно поведение към жените.

Новият шеф на Пентагона ще се сблъска с редица важни проблеми в чужбина, включително активните конфликти в Украйна и Газа и увеличаването на военната мощ на Китай, въпреки че не е ясно колко време ще бъде отделено за тях по време на изслушването, отбелязва Ройтерс.

Републикански сенатор се позова на „Закона за нахлуването в Хага“, за да заплаши ICC

🇺🇸🤝🇮🇱 Сенаторът от Републиканската партия Том Котън намекна за възможността от предприемане на крайни мерки от страна на Съединените щати.

Включително позоваване на спорния „Закон за защита на американските военнослужещи“, познат още със своя прякор "Hague Invasion Act", за да защитят израелски длъжностни лица от евентуален арест от Международния наказателен съд.

Какво представлява Законът за нахлуване в Хага?

Законът за нахлуване в Хага е неофициалното наименование на Закона за защита на американските военнослужещи, подписан от президента Джордж У. Буш на 3 август 2002 г.

Законът е предназначен да защити американския военен персонал и държавни служители от съдебно преследване в Хага и дава на САЩ правомощията да използват „всички необходими средства“, сред които и военна сила, за да осигурят освобождаването на всеки гражданин на САЩ или съюзниците на страната, задържан от Международния наказателен съд.

Законът е приет малко преди водената от САЩ коалиция да нахлуе в Ирак, където се твърди, че американската армия е извършила редица военни престъпления.

Актът е приет след отказа на САЩ да признаят юрисдикцията на Международния наказателен съд, опасявайки се, че американски войници и служители могат да се превърнат в обект на политически мотивирано преследване.

Поради разпоредбите си, законът е познат като „Закон за нахлуване в Хага“, тъй като на теория позволява на САЩ да нахлуят в Нидерландия, където се намира Международния наказателен съд, за да освободят всички американци от ареста му.

Как е свързан законът с Израел?

Неотдавнашните заповеди за арест на Нетаняху и Галант засилиха дебатите във връзка със Закона за нахлуване в Хага. Някои американски законодатели, особено тези, които са силни поддръжници на Израел, предложиха да се използва актът като лост срещу МНС и всички страни, които вероятно биха могли да приложат заповедите за арест.

Републиканският сенатор Том Котън стигна дотам, че заплаши съда в Хага, като го нарече „съд-кенгуру“ и намекна за използването на закона срещу държави, които се опитват да осъществят арест на израелски служители.

„МНС е съд-кенгуру, а Карим Хан е полудял фанатик. Горко на него и на всеки, опитал се да наложи тези незаконни заповеди. Позволете ми да им напомня приятелски: американският закон за МНС е известен като Закона за нахлуването в Хага с причина. Помислете за това", написа той в публикация на профила си в X.

Докато президентът Джо Байдън и новоизбраният Доналд Тръмп не стигнаха толкова далеч, Байдън разкритикува заповедите на съда в Хага, докато избраният от Тръмп за съветник по националната сигурност Майк Уолц заплаши съда със „силен отговор“, отбелязвайки, че Международният наказателен съд „няма никаква достоверност“.

В миналото САЩ са се противопоставяли на разследванията срещу Израел, като се позовават на опасения относно справедливостта и юрисдикцията, и са използвали дипломатически и финансови средства, за да предпазят израелските лидери от отговорност пред международните институции. В сряда Съединените щати наложиха вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа.

Международни реакции и правни последици

Законът за нахлуване в Хага отдавна е спорен, дори сред съюзниците на Вашингтон. Когато беше приет за първи път, той предизвика вълна от критики, особено в Европа. Human Rights Watch описа закона като опит за сплашване на държавите, които му сътрудничат.

Нидерландия, като страна-домакин и съюзник в НАТО, беше особено гласна в опозицията си, като се има предвид имплицитната заплаха, че американската армия би могла на теория да нахлуе на нейна територи.

В контекста на заповедите за арест на МНС за израелски длъжностни лица, Законът за нахлуване в Хага се представя като потенциален инструмент за възпиране на налагането на международно правосъдие.

Международният наказателен съд има 124 държави-членки, всяка от които има задължение да изпълнява заповедите за арест, издадени от съда. Това излага израелските лидери, включително Нетаняху, на риск от задържане, ако пътуват до някоя от тези страни, ограничавайки значително тяхната дипломатическа свобода.

В същото време обаче заплахите, направени от американски законодатели предполагат, че може да има тежки последици за всяка страна, която се опита да наложи тези заповеди за арест. Дали САЩ наистина ще използват военна сила съгласно Закона за нахлуването в Хага остава несигурно, но тези заплахи служат като мощен сигнал за международната общност.

Републиканската партия избра Джон Тюн за свой лидер в Сената на САЩ

🇺🇸 Джон Тюн, сенатор от Южна Дакота, беше избран от републиканците за новия ръководител на групата им в Сената на САЩ по време на втория мандат на Доналд Тръмп, поставяйки го като потенциално препятствие пред дневния ред и властта на бъдещия президент.

Решението на мнозинството от републиканците да подкрепят Тюн е в знак упрек към съюзниците на Тръмп, сред които милиардера Илон Мъск, основателя на Turning Point Чарли Кърк и бившия водещ на Fox News Тъкър Карлсън, които настояваха сенаторът от Флорида Рик Скот да получи висшия пост.

Но Тръмп, който в миналото нарече Тюн „слаб и неефективен“ и „републиканец само на думи“, не одобри никого в надпреварата за лидер. Избирането на Тюн за най-влиятелния пост на републиканец на Капитолийския хълм дойде в момент, когато Тръмп се завърна триумфално във Вашингтон след победата си срещу Камала Харис на президентските избори миналата седмица.

Президентът Джо Байдън покани Тръмп на среща в Белия дом, тъй като и двамата лидери обещаха да извършат организирано предаване на властта преди предаването през януари.

„Поздравления“, заяви Байдън, обръщайки се към Тръмп, докато и двамата седяха до камината в Овалния кабинет. „Очаквам с нетърпение плавен преход“, добави той.

„Ще бъде възможно най-гладко и аз много го оценявам, Джо“, отговори Тръмп.

Байдън и Тръмп от години са ожесточени политически съперници: Байдън на изборите през 2020 г. и се изправиха един срещу друг отново тази година, преди Байдън да се откаже от кандидатурата си на демократите през юли, за да направи път на Харис.

Докато в миналото Байдън нарече Тръмп заплаха за американската демокрация, Тръмп обвини Байдън, че е най-лошият президент в историята на страната.

„Политиката е трудна и в много случаи светът не е хубав, но светът днес е хубав“, заяви Тръмп.

Срещата между двамата и началниците на техните кабинети продължи около два часа в Овалния кабинет, където новоизбраният президент зададе широк набор от въпроси, според официалното съобщение на Белия дом.

„Това беше среща по същество. Бяха обсъдени важни въпроси на националната сигурност и вътрешната политика, пред които са изправени страната и светът“, заяви прессекретарят на Белия дом Карин Жан-Пиер.

Съветникът по националната сигурност Джейк Съливан подчерта, че по време на срещата Байдън е „потвърдил още веднъж разбирането си, че непрестанната подкрепа на САЩ за Украйна е в интерес на нашата национална сигурност“.

Победата на Тюн в надпреварата за лидерското място в Сената го превръща в ключов съюзник и потенциална пречка за Тръмп, на фона на опити да изпълни дневния си ред, сред които удължаване на данъчните си облекчения за 2017 г., и да осигури потвърждението на своите номинации за висши длъжности и постове в кабинета.

Тръмп направи редица номинации, включително Пийт Хегсет, водещ на Fox News и ветеран от американската армия, за министър на отбраната, което може да срещне опозиция в горната камара на Конгреса.

Номинациите на противоречивия конгресмен от Флорида Мат Гетц за главен прокурор и бившия представител на Демократическата партия Тулси Габард за шеф на разузнаването също вероятно ще бъдат строго разгледани в Сената.

Тюн победи сенатора от Тексас Джон Корнин на втория тур на гласуването в сряда, за да си осигури подкрепата на мнозинството от колегите си, след като Скот беше елиминиран още на първия кръг от гласуването.

„Този ​​републикански екип е обединен зад дневния ред на президента Тръмп и нашата работа започва днес“, подчерта Тюн.

От януари републиканците ще контролират Сената с удобно мнозинство, след като спечелиха четири места на изборите миналата седмица.

Републиканските законодатели също са уверени, че ще се задържат в Камарата на представителите, изисквайки още две места, като предстоят дузина надпревари. По-рано днес Тръмп реши да направи обръщение към републиканците в Камарата на представителите, давайки категоричната си подкрепа на председателя на Камарата Майк Джонсън.

63-годишният Тюн е високопоставен американски сенатор от щата Южна Дакота и е номер две в ръководството на Сената след Мич Макконъл от 2019 г. Той е смятан по-скоро за републиканец от „системата“ в сравнение с Корнин или Скот и не подкрепи опитите на Тръмп да отмени резултатите от предходните президентски избори през 2020 г. Въпреки че по-рано тази година Тюн се срещна с бившия президент в неговия курорт във Флорида.

Тръмп се опита да покаже политически мускули през уикенда, настоявайки, че всеки републикански лидер в Сената следва да му позволява да оттегля назначения – заобикаляйки официалния процес на утвърждаване от Сената – в своя кабинет.

Камарата на представителите вероятно ще откаже да разгледа помощта за Украйна

Сенатът на САЩ вероятно е на път да одобри още тази седмица пакета помощи за Украйна, Израел и Тайван. Камарата на представителите обаче вероятно няма разгледа текста.

Сенатът преодоля със 66 гласа "за" (при необходимо квалифицирано мнозинство от 60) срещу 33 "против" последното процедурно препятствие пред окончателното гласуване на законопроекта, предвиждащ общо над 95 милиарда долара за американски съюзници. Така контролираната от демократите на президента Джо Байдън горна камара на Конгреса реши дебатите по текста, заделящ 60 милиарда долара за Украйна и 14 милиарда за Израел, да бъдат ограничени до 30 часа.

Гласуването бе предшествано от дълги речи на републиканци, противопоставящи се на законопроекта.

Съмненията дали той ще бъде одобрен от контролираната от партията на предишния президент на САЩ Камара на представителите обаче се засилват, отбелязва Ройтерс.

Долната камара на Конгреса няма да разгледа текста в сегашния му вид, даде да се разбере нейният председател Майк Джонсън, цитиран от Франс прес.

Той се аргументира, че "законопроектът на Сената за помощ за други държави остава безмълвен за най-неотложния проблем, пред който е изправена нашата собствена страна".

Джонсън имаше предвид в своето изявление мигрантската криза на границата на Съединените щати с Мексико.

Представители на украинските власти изразяват опасения от спиране на военната помощ, която е жизненоважна за страната, за да отблъсне руската инвазия. САЩ са най-големият донор на оръжия за Украйна.

Източник: Mediapool.bg

Законопроектът за помощ за Украйна и Израел получи подкрепа в Сената на САЩ

Сенатът на САЩ снощи даде ход на законопроект за националната сигурност, който предвижда отпускането на 60,1 милиарда долара в помощ на борбата на Киев срещу руската агресия, 14,1 млрд. долара за войната на Израел срещу "Хамас" и близо 10 млрд. долара за хуманитарна помощ за цивилни в зони на конфликт, пише в. "Ню Йорк таймс". Законопроектът бе приет с 67 на 27 гласа.

"Няма да е пресилено, ако кажем, че днес погледите на света са насочени към американския Сенат", заяви лидерът на републиканското малцинство в Сената Мич Макконъл. Той посочи, че съюзниците на САЩ "не могат да си позволят лукса да се преструват, че най-опасните агресори в света са нечий друг проблем". "Ние също не можем да си го позволим", подчерта Макконъл.

Лидерът на демократическото мнозинство в горната камара на парламента Чък Шумър похвали републиканците, подкрепили мярката, че са "работили добросъвестно". По думите му от десетилетия насам Конгресът не е разглеждал законопроект, който има толкова значително въздействие не само върху националната сигурност на САЩ и техните съюзници, "но и върху самата сигурност на западната демокрация".

Но пред законопроекта все още има сериозни препятствия в ръководената от републиканците Камара на представителите, където текстът ще се сблъска с твърдата опозиция на конгресмените, подкрепящи Доналд Тръмп, отбелязва "Ню Йорк таймс".

Двупартийната подкрепа в Сената бе постигната в условията на ожесточена съпротива от страна на някои републиканци хардлайнери, които смятат, че САЩ трябва да престанат да отпускат десетки милиарди долари за укрепване на сигурността на Украйна, особено след като не са направили достатъчно за защитата на собствената си граница с Мексико. Този аргумент бе изтъкнат и на вчерашното обсъждане, а миналата седмица твърдолинейните републиканци гласуваха против вариант на законопроекта, който включваше защита на южната граница, като заявиха, че той не е достатъчно задълбочен, припомня "Ню Йорк таймс".

Много представители на Републиканската партия се противопоставят и на милиардите долари за хуманитарна помощ за цивилни в зони на конфликт, както и на икономическата подкрепа от 7,9 млрд. долара за поддържане на вътрешната инфраструктура на Украйна по време на войната. Изданието цитира сенатора републиканец Том Котън, който вчера заяви в предаването "Фокс нюз сънди":"В продължение на четири месеца обещавахме на американския народ, че ще гарантираме сигурността на собствената си граница, преди да се фокусираме върху границите на други държави".

Осемнадесет републикански сенатори се присъединиха към демократите при вчерашното гласуване, което може да се разглежда като упрек към ироничните изказвания по адрес на НАТО на бившия президент Доналд Тръмп, пише в днешния си брой в. "Вашингтон пост".

Вестникът припомня думите на Тръмп пред негови симпатизанти в Южна Каролина, че "би насърчил [Русия] да прави каквото си иска" със страните от алианса, които не отделят достатъчно пари за отбрана.

Марк Р. Уорнър, който е председател на Комисията по разузнаването към Сената, нарече въпросното изказване "откровено плашещо". Сенаторът демократ Крис Мърфи заяви, че Тръмп "дава сигнал" на Путин, че ако отново стане президент на САЩ, ще му "предаде" Украйна, и допълва:

"Всичко, което казва Тръмп, гарантира, че тази война ще продължи поне до следващите избори"

Лиза Мърковски, сенатор от Републиканската партия, заяви пред журналисти, че е неуместно да се предлага съюзниците от НАТО да бъдат "хвърляни на руските вълци".

Същевременно няколко републиканци изразиха недоверие, че Тръмп действително е имал предвид, че ще подкрепи нападение срещу съюзник на НАТО, отбелязва "Вашингтон пост". Според тях бившият президент на САЩ просто е насърчавал някои държави да платят своя дял. "Всяко нападение срещу съюзник от НАТО би имало опустошителни последици за американските мъже и жени, които ще бъдат изпратени да ги защитават", каза сенаторът републиканец Том Тилис. "Не мисля, че той ще се оттегли от НАТО", каза от своя страна сенатор Линдзи Греъм, която е близък съюзник на Тръмп. "Мисля, че той се опитва да изтъкне нещо. Изобщо не се притеснявам", подчерта тя.

Сенаторът републиканец Ранд Пол каза, че ще забави максимално приемането на законопроекта за чуждестранната помощ. "Нямаме 100 млрд. долара, които да дадем на когото и да било", заяви Пол, визирайки дълга на САЩ. Сенатор Бърни Сандърс беше единственият член на фракцията на демократите, който вчера гласува против помощта, посочва "Вашингтон пост". Сандърс се аргументира с големия брой жертви сред цивилното население и хуманитарната катастрофа, която се разраства в ивицата Газа.

"Нямам думи", заяви Сандърс в петък, цитиран в днешния брой на в. "Арканзас демократ газет". "Това е американско съучастие в най-лошата му форма /.../. Наистина ли Конгресът на Съединените щати иска да предостави още военна помощ на Нетаняху, за да може той да унищожи още хиляди и хиляди мъже, жени и деца", запита се сенаторът демократ.

Поради липсата на съгласие от страна на всички сенатори законопроектът трябва да бъде гласуван отново тази вечер. Предстоят още 60 часа дебати преди окончателното гласуване, което вероятно ще се състои в сряда сутринта, пояснява "Вашингтон пост".

Източник: Mediapool.bg